КРАСИМИР КРЪСТЕВ - ИЗЛОЖБА - ДАРЕНИЕ "ЗНАКОГРАФИЯ"

Красимир Кръстев е роден на 15.04.1953 г. в град Враца. Завършва Художествената Академия през 1979 г. в София специалност “Плакат” при проф. Александър Поплилов. От 1982г. е член на Съюза на българските художници. От 1980 до 1990 г. е председател на Художествения съвет на Дружеството на художниците- Видин. През периода 1989- 2000 г. е преподавател по изящни и приложни изкуства в СОУ ”Св.св. Кирил и Методий” Видин, а от 2000 до 2008 г. е главен специалист в отдел “Култура” при Община Видин, където отговаря за работата с културните институти, проектира и оформя всички културни събития и национални празници. Хоноруван преподавател е в Нов Български Университет- Локален център Видин по “Рекламен дизайн”. Председател е на Съюза на българските художници- Видин.
Работи в различни жанрове на графичния дизайн.
От завършването на Академията, когато започва да проектира плакати за Драматичния театър и Държавния куклен театър- Видин, продължава със своя стил и професионализъм да рекламира не само в страната, но и по цял свят продукцията на тази институции и като цяло българският плакат. Освен в театралния, негови успешни изяви има и в социалния, екологичния и различните сфери на културния плакат.
Има над 70 участия в национални изложби и конкурси за плакат и запазен знак, зонални, общински, колективни и камерни изложби. Носител е на награди на местни и зонални изложби, национални конкурси, Националната изложба “Човекът и природата”, Международните биеналета “Автомобилът и околната среда” и други.

Цялата колекция от знаци и символи автора дарява на Художествената галерия “Никола Петров”- Видин.

МУЗЕИ И ТУРИЗЪМ

Снимки от откриването на изложбата, посветена на Международния ден на музеите

”МУЗЕИ И ТУРИЗЪМ”

Художествена галерия „Никола Петров”– Видин и Художествена галерия – Белоградчик представят изложба - "Пейзаж", посветена на международния ден на музеите - 18-ти май, под мотото ”Музеи и туризъм”

17 май /неделя/ 11:00 часа в ХГ „Н.Петров”



ПРОГРАМА ПОСВЕТЕНА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА МУЗЕИТЕ
ИНИЦИАТИВА „МУЗЕИ И ТУРИЗЪМ”



Изявите на художествена галерия „Никола Петров”, Видин са свързани с включването на природния феномен „Белоградчишки скали” в надпревара за определяне на новите най-забележителни природни феномени в света и за възможностите за утвърждаване на музеите в развитието на туризма в Област Видин. Участници в Международния ден на музеите ще бъдат ръководители от Областна управа, общините Видин и Белоградчик, представители на туристическия бизнес във Видинска област, представители на медиите и граждани. Галерията в този ден ще работи до 19.00 часа, а изложбата „Пейзаж” - избрано от фондовете на галериите във Видин и Белоградчик ще продължи до 15 юни.

17.05.09, 11.00 ч. Откриване на изложба „Пейзаж” от фондовете на видинската и белоградчишката галерии под мотото „Ако искаме да запазим, да го оценим” и експозиция „Малка пластика” пред галерията, инспирирана от природата феномен.

11.30 ч. Концерт на фолклорни изпълнители от училище „Св.Св. Кирил и Методий”, Видин и на клуб по спортни танци „Елит”, Видин.

12.30 ч. Представяне на природен феномен „Белоградчишки скали”.

12.45ч. Дискусия „Туризмът в Област Видин. Състояние и предизвикателства”. Дегустация на вина от винарните в Белоградчик и Видин.

СОУ "Св.Св.Кирил и Методий"

28 април - откриване изложба на учениците от СОУ "Св.Св. Кирил и Методий", посветена на празника на училището

ЦВЕТНА НЕДЕЛЯ

ИЗЛОЖБА МАЛЪК ФОРМАТ НА ЦВЕТАН ТИМОТЕЕВ - 12-ТИ АПРИЛ

ИЗЛОЖБА ФОТОГРАФИЯ

ЕЛЕНА КАЦАРСКА „ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ”
Творческа биография на Елена Кацарска - фотограф

Елена Василиева Кацарска е родена през 1960 г. в гр. Дупница. Завършила е педагогика и психология, магистър по мениджмънт на образованието, дългогодишен преподавател по музика. С фотография се занимава от дете, като към нея пръв я насочва баща й Васил Кацарски. Има уникалния шанс да превърне хобито си в професия. От 1999 г. е фоторепортер в различни регионални и национални медии. Първите й самостоятелни творчески изяви започват от 18.10.2004 г. (Св. Лука – покровител на творците и художниците), по повод празника на град Дупница на 19 октомври. Осъществява цикъл от фотоизложби, посветен на Принципите на Живота – Любов, Мъдрост и Истина, озаглавени “Езикът на Любовта”, “Езикът на Мъдростта” и “Езикът на Истината”; през 2008 г. - цикъла „В Царството на Живата Природа”. Обект на творческите й търсения е Природата. Много от нейните фотоси са участвали в благотворителни търгове, а някои са собственост на частни галерии в България и чужбина. Избрана е за личност на годината в област “Култура” за 2006 г. на гр. Дупница; за 2007 г. е номинирана за личност на годината в област “Култура” на гр. Дупница. Със своите творчески изяви се стреми да внуши положително отношение към природата и към света, който ни заобикаля, както и да популяризира фотографията като изкуство. Според нея “няма нищо по-любящо, по-мъдро, по-истинско и съвършено от Природата, важна част от която сме и ние. Затова трябва да бъдем по-отговорни, да я пазим и съхраним за идните поколения, да се погрижим в нашия дом – планетата Земя, да има уют и хармония за всички живи същества, живеещи на нея”.

Самостоятелни творчески изяви:

2004 г. – Дупница, Галерия в сградата на Общината;

2005 г. – Дупница, Художествена галерия “Околийска къща”,
Паничище, Посетителски център;

2006 г. – Шумен, Галерия при Регионална библиотека;
Дупница, Художествена галерия “Околийска къща”;

2007 г. – Благоевград, Американски университет;
гр. Рила, Заседателна зала в сградата на Общината, по повод Денят на природните паркове и Седмицата на гората;
Кюстендил, Художествена галерия “Владимир Димитров – Майстора”;
Бургас, Художествена галерия при библиотека “П. Яворов”,
Ямбол, Художествена галерия при читалище “Пробуда”,
Дупница, Художествена галерия “Околийска къща”,
Дупница, Дом на културата (Джамията), съвместна изложба със скулптора Георги Донов - “Скулптура и фотография”.

2008 г. – Благоевград, Американски университет;
Плевен, Художествена галерия „Илия Бешков”;
Велико Търново, Изложбени зали „Рафаел Михайлов”;
Перник, Галерия АРТ-САЛОН

124 години от рождението на Жул Паскин

На 31.03.2009г. се навършват 124 години от рождението на Жул Паскин, един от най- големите художници на XX век. По този повод във вторник от 11часа пред бюст- паметника на художника в квартал Калето (пред блок „Лотус”) ще бъде чествана годишнината от рождението му.

ЖУЛ ПАСКИН - ОТ ВИДИН ДО МОНПАРНАС


Личността и творчеството му съставляват едно цяло. За да се опитаме да го разберем и оценим е необходимо да проникнем в сърцевината на мита, за да го направим достъпен за всеки от нас.
Да започнем от неговото скитническо съществувание, което носи отпечатъка на една странна съдба, тъй като и днес няколко страни имат логичното основание да си оспорват неговата национална принадлежност.
Юлиус Мордехай Пинкас /Паскин/ е роден на 31 март 1855 година във Видин. Той е седмото от осемте деца на евреите Марко Пинкас от Испания и София Русо от Триест – Италия.
После със семейството се установява в Букурещ, след това във Виена за да учи. Преди да пристигне в Париж, където живее до Първата световна война учи и рисува в Мюнхен. През следващите шест години живее в САЩ и приема американско поданство. След завръщането си във Франция остава там до смъртта си през 1930 година.
Според критиците, които недвусмислено изразяват своята висока оценка, Парижката школа познава трима гениални по рождение художници – Пикасо, Паскин и Модиляни.
На този фон става безсмислен спора, доколко е българин, румънец, немец, французин или американец. Жул Паскин просто е един философски камък получен от смесицата на еврейски рационализъм и комплексираност, балканска карма, немска философия на живота, френски дух и аромат на съществуване и испанско творческо вдъхновение.
Балканската карма, или по-точно българската карма е фундаменталната съставка на неговата екзистенция. Тя е в неговите първи подсъзнателни фантазми от родния Видин-турската баня, стария пазар, дюкяна на баща му, голямата река.
Никога няма да узнаем доколко славата на България е била нужна на Паскин, но вече със сигурност можем да кажем, че той е абсолютно необходим и неотделим от славата на България.