понеделник, 30 март 2009 г.

124 години от рождението на Жул Паскин



На 31.03.2009г. се навършват 124 години от рождението на Жул Паскин, един от най- големите художници на XX век. По този повод във вторник от 11часа пред бюст- паметника на художника в квартал Калето (пред блок „Лотус”) ще бъде чествана годишнината от рождението му.

ЖУЛ ПАСКИН - ОТ ВИДИН ДО МОНПАРНАС


Личността и творчеството му съставляват едно цяло. За да се опитаме да го разберем и оценим е необходимо да проникнем в сърцевината на мита, за да го направим достъпен за всеки от нас.
Да започнем от неговото скитническо съществувание, което носи отпечатъка на една странна съдба, тъй като и днес няколко страни имат логичното основание да си оспорват неговата национална принадлежност.
Юлиус Мордехай Пинкас /Паскин/ е роден на 31 март 1855 година във Видин. Той е седмото от осемте деца на евреите Марко Пинкас от Испания и София Русо от Триест – Италия.
После със семейството се установява в Букурещ, след това във Виена за да учи. Преди да пристигне в Париж, където живее до Първата световна война учи и рисува в Мюнхен. През следващите шест години живее в САЩ и приема американско поданство. След завръщането си във Франция остава там до смъртта си през 1930 година.
Според критиците, които недвусмислено изразяват своята висока оценка, Парижката школа познава трима гениални по рождение художници – Пикасо, Паскин и Модиляни.
На този фон става безсмислен спора, доколко е българин, румънец, немец, французин или американец. Жул Паскин просто е един философски камък получен от смесицата на еврейски рационализъм и комплексираност, балканска карма, немска философия на живота, френски дух и аромат на съществуване и испанско творческо вдъхновение.
Балканската карма, или по-точно българската карма е фундаменталната съставка на неговата екзистенция. Тя е в неговите първи подсъзнателни фантазми от родния Видин-турската баня, стария пазар, дюкяна на баща му, голямата река.
Никога няма да узнаем доколко славата на България е била нужна на Паскин, но вече със сигурност можем да кажем, че той е абсолютно необходим и неотделим от славата на България.