четвъртък, 18 август 2011 г.

ГЕОРГИ ПЕТРОВ ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА "МАСАТА" - ЖИВОПИС

22.08.2011, 17.30 откриване





Роден на 6.05.1931 година в село Покрайна, Видинско.
През 1957 г. постъпва в Художествената академия „Николае Григореску”- Букурещ като стипендиант на българската държава и завършва през 1963 г. специалност „Живопис” при проф. Корнелиу Баба. От 1964 г. участва във всички общи Регионални и национални изложби в страната.
Участва в международни изложби в: източно арабските страни и бившите съветски републики – 1965, Зайчар - Сърбия – 1982, 1984 и 1986,Ровно - Украйна – 1989, София, галерия „Средец”- 1999, Букурещ - Румъния – 2000 и 2004 година.
Участва в Международни изяви на изобразителното изкуство в:
Международното младежко биенале – Париж – 1964, Международното биенале на хумора и сатирата – Габрово – 1992 и 1994, Международното триенале на съвременната живопис – София – 1996 година.
Участва в Международни симпозиуми: 1977 – Чехановец - Полша,1986 – Шверин-Германия, Белоградчик – 1986, Тескани – Румъния -2001 г.
Има самостоятелни изложби в: Художествена изложба „Никола Петров”- Видин 1990, Юбилейна изложба – галерия „Шипка”6 – София,Читалище „Цвят”- Видин – 2002, Художествена галерия – Белоградчик – 2003,Галерия „Шипка”6 – София – 2006 година.
Специализации в: Унгария – 1976, Чехия – 1985, Украйна – 1987, Сите дез Артс – Париж, Франция – 1993 година.







Героите на Георги Петров са вътрешно свързани със земята, труда,почивката и патриархалния семеен живот. Статичните композиции го водят към по – голяма обобщеност на формите, разкривайки и утвърждавайки вечните човешки стремления и националното своеобразие на живописните търсения. Авторът изгражда обемите без да забравя за омекотяването на въздушната среда. Творбите му са истински човешки и носят не само положителното и естествено влияние на неговия професор Корнелиу Баба,
но и сериозния стремеж да се върви напред. Издържани в определен дух, те показват остър усет към ритъма на живописната форма, към композицията и колоритните достойнства. „Застиналите форми” са уравновесени в топъл или студен колорит, с подтекстово психично състояние под замръзналите пози, лица или елементи. Така автора намира своя път към по – голяма пластична и картинна монументализация, както в ранните си творби, така и по – късно в произведенията без фигури или чисто абстрактни форми.
През 1964година картината му „Семейство пред телевизора” става носител на наградата за най – добра композиция на съвременна тема. На следващата година фигуралната му композиция „Семейство” е отличена с първа награда в Русе. Едно от произведенията му „Композиция” привлича вниманието в българското посолство в Париж. Десетки са участията му в национални и международни изложби във Франция, Германия, Румъния,
Полша и така нататък и така нататък. Негови творби притежават както Националната художествена галерия, така и редица галерии в България,институции, както и частни колекционери и любители на изкуството.Равносметките никога не са били най – важната част от живота на твореца, но реализацията на твоите идеи и тяхното одобрение от критици и от всички нас – това означава да си извървял нелек път, който се заплаща с безсънни нощи, с много нерви и лишения.
„Най – труден е процесът преди рисуването споделя Георги Петров – това е времето, когато вдъхновението и талантът се търсят и колебливо си
подават ръка, докато стигнат до мига на взаимност. Останалото е труд и опит …и цветове. Цветовете раждат чувствата, които човек изпитва пред една картина. И то нюансираните цветове, чрез които говори художника, са моя принцип. Но не са важни принципите, а това художника да остане верен на идеите и таланта си.” Животът на Георги Петров минава между две картини – онази, която вече е нарисувал, и тази, която носи в себе си.
Темата в изложбата е „Масата” – не в буквалния смисъл на думата, а мястото, където се решават всички проблеми, както житейски, така и философски. По времето на социализма масата е червена. Един „другар” говори вдъхновено на хора, които покорно го слушат и гледат настрани.Творбата „Изоставената маса” внушава идеята, че мълчанието е най – страшно от всичко на света, особено мълчанието между двама души, които седнали един срещу друг няма какво да си кажат. В друга картина „Очакване” седналата жена очаква, че някои ще дойде. Следват и други произведения, посветени на масата като философско понятие.
В картините на Георги Петров „диша” една тишина, пред която можем да спрем за миг, да се вслушаме в нея и да въздъхнем – понякога с облекчение, понякога с надежда или понякога с болка. Георги Петров дълго е стаявал душата си пред тази тишина, в която зрее изкуството му, която другите хора наричат – тишина за почит. Почит към дългогодишния творчески секретар на Групата, по – късно и Дружеството на видинските
художници и Директор на Художествената галерия „Никола Петров” във Видин. Към твореца Георги Петров – постоянно търсещ в загадъчните лабиринти на красотата, отмервайки търпеливо стъпките на нашето време и чрез платното отразявайки и съхранявайки го за бъдещето.